Софийският районен съд е основният първоинстанционен съд на територията на нашата столица София. Годишно в него постъпват и се приключват по над 100 000 дела. Въпреки голямата си натовареност, а може би и зареди нея, Софийският районен съд е една динамична и жизнена съдебна институция, която постоянно се променя. Зад съвременното лице на съда се крие 140-годишна история, която е слабо изследвана и почти забравена. Разбира се София е древен град и правораздаването в него може да бъде проследено назад през вековете. Но настоящата статия се фокусира върху периода от Освобождението на България до наши дни, тъй като генезисът и формирането на Софийския районен съд, като основен първоинстанционен съд на столицата, са именно тогава.
Наименованието на съда в сегашния му вид – Софийски районен съд, формално възниква след влизането в сила на Конституцията от 1971 г., в чл. 126 от която е предвидено, че в Народна република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища. Впоследствие е приет Законът за устройство на съдилищата от 1976 г. (отм., ДВ бр. 59 от 22.07.1994 г.), който регламентира, че съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища, като в чл. 16 е посочено, че районният съд е основен първоинстанционен съд. В действащия към момента Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) също изрично е посочено, че районният съд е основен първоинстанционен съд. Тъй като е логично, че макар и с друго наименование и преди действието на този закон на територията на град София е имало аналогично съдебно учреждение, то изясняването на историята на Софийския районен съд следва да бъде направено не толкова въз основа на наименованието, а предвид функционалното му място в системата от съдилища – като се изходи от това, че той се явява основен първоинстанционен съд на столицата.
След Освобождението на България през 1878 г. първоначално устройството на новата ни държава, включително и на съдебната система, е уредено въз основа на Временни правила, като през 1880 г. е приет първият Закон за устройство на съдилищата (обнародван в ДВ, бр. 47 от 2.06.1880 г.). По силата на този закон се създава следната структура от общи съдилища в Княжество България: мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд.
Мировите съдилища са едно от големите нововъведения в съдебната ни система, извършено с първия ни съдоустройствен закон. Обосновано може да се приеме, че именно те се явяват основен първоинстанционен съд към този момент. На първо място и мировите съдии съобразно този закон, и районните съдилища в настоящия им вид, се явяват основният първоинстанционен съд от гледна точка на това, че съобразно процесуалните правила разглеждат като първа инстанция по-голямата част от делата – граждански и наказателни. На второ място, мировият съд разглежда и решава делата основно еднолично – мировият съдия решава сам споровете по големия брой дела, а не в рамките на съдебен състав, въпреки че в определени случаи съдопроизводството изисква и участието на съдебни заседатели, което също кореспондира с това, че и към настоящия момент съдиите на районно ниво се произнасят основно еднолично, като само по част от наказателните производства е предвидено заедно с тях в съдебен състав да участват и съдебни заседатели. В допълнение към това, мировият съдия винаги разглежда споровете като първа инстанция и то по същество, за разлика от окръжните съдилища към този момент, които освен първоинстанционни, разглеждат и въззивни дела – проверяват като втора инстанция съдебните актове на мировите съдии, както и се произнасят по искания за отмяна на окончателни решения на мировите съдии. Малко по-късно във времето – след приемането за Закона за общинските съдилища от 1887 г., мировите съдии започват да осъществяват и функциите по проверка на някои от актовете на тези съдилища, но последните не могат да се определят като съдебно учреждение в същинския смисъл, защото при тях правораздаването е поверено на органи, които представляват част от общинските власти, като целта на въвеждането им е разтоварването на мировите съдии от по-леки дела и удобство на гражданите от гледна точка на достъпност, отчитайки възможностите за транспорт към този исторически период. От друга страна, към настоящия момент районните съдилища също изпълняват функциите по проверка на актове на администрацията, която дейност може да се определи като въззивен контрол, но това не променя разбирането и факта, че именно районният съд в днешно време е основният първоинстанционен съд.
Източник: news.lex.bg
