Както е известно, въводът във владение е изпълнителен способ за принудително отнемане и предаване на присъден недвижим имот. При него се осъществява едно непарично притезание на взискателя към длъжника за предаване на владението или държането на този имот. За да се стигне до въвода във владение, е необходимо да има съдебно решение за предаването на конкретния имот. Няма значение на какво точно основание е присъден имотът. Най-често това са исковете за собственост или владелчески искове, но е възможно предаването на владението или държането на имота да се основава на облигационна връзка между взискателя и длъжника.
За да бъде редовно извършен въвод във владение, е необходимо да са налице определени предпоставки. Първата от тях е да има издаден изпълнителен лист в полза на взискателя срещу длъжника, в който да е индивидуализиран имотът. На второ място, към момента на въвода имотът трябва да се държи от длъжника, посочен в изпълнителния лист или от неговите наследници или правоприемници. В момента на въвода обаче имотът би могъл да се владее от трето лице. В този случай въводът е възможен, ако то е започнало да владее имота „след завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение“.
2. Без да се впускам в по-нататъшно обсъждане на въпроса за предпоставките за редовност на въвода във владение (защото те не са тема на настоящата публикация), ще продължа със случаите, когато се налага обратен въвод.
2.1. Може би най-често се срещат ситуации, при които изпълнителният лист е издаден във основа на едно невлязло в сила решение на въззивна инстанция, срещу което впоследствие е подадена касационна жалба. Решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция. Ако съдът при новото разглеждане постанови решение с обратно съдържание и то влезе в сила, съдът, постановил решението, издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на вещите/сумите, получени по първоначалния изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК). Така се постъпва при материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, защото решението, въз основа на което е издаден първоначалният изпълнителен лист, ще бъде отменено, когато е неправилно, т.е. при условията на чл. 281, т. 3 от ГПК. И когато е постановено ново решение по същия спор, с което искът е отхвърлен като неоснователен, очевидно е, че ищецът не е титуляр на притезателното право, претендирано от него и реализирано при първоначалния изпълнителен лист. Друг често срещан случай е, когато изпълнителният лист, въз основа на който се извършва въводът, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Източник: news.lex.bg
