Когато сме претърпели вреда, вследствие на медицинска интервенция можем да потърсим обезщетение за нанесените щети. Необходимо е да подадем жалба в лечебното заведение, с която искаме да ни предоставят всички документи, свързани с манипулацията.
След като тези документи са в нас, имаме избор – дали първоначално да се консултираме с адвокат, който е специалист в този вид дела, или да се консултираме с лекар специалист в съответната област. Той може да е наш познат или приятел, може и да е лекар с друга специалност, но да е запознат с този вид процедури и също би могъл да даде сравнително компетентно мнение.
Въпросът, на който търсим отговор в тези консултации е – допусната ли е някаква грешка, има ли налице някакво неправомерно поведение, за да се стигне до този резултат. Защо?
Защото, според българското законодателство, не е достатъчно само да има нанесена вреда. Не е достатъчно тази вина да ни е известна, както и не е достатъчно само да имаме лекарски екип или лекар, който да е извършил манипулацията и това да е довело до нанесената вреда.
Необходимото достатъчно условие е да има доказана вина – виновно неправомерно поведение.
Много често се оказва, че настъпват вреди или смъртни случаи, при които лекарите са положили всички необходими грижи. Направили са най-доброто, съобразно техните умения, спрямо приетата лекарска практика, извършили са всяко едно действие, необходимо за да спасят, човешкия живот, и въпреки това е настъпил фатален изход. В тези случаи не можем да търсим обезщетение, защото няма вина или вината не може да бъде установена.
Консултацията с адвокат е важно да бъде направена още в самото начало, когато имаме съмнения, преди съда да извърши съответната консултация с експерт. Ролята на адвоката е след като се запознае с всички документи, да каже дали е налице, според него, възможност за успешно завеждане на иск. Може ли да защити тази теза в съда? В случай, че може, тогава, разбира се, може да се пристъпи към следващото действие – съдебния процес. В случай обаче, че адвоката прецени, че не би могло да се установи в съда, че е налице лекарска грешка, ще посъветва клиента да не завежда дело. Причината е, че то ще бъде свързано със съдебен процес – продължителен във времето, с експертизи, свидетели, редица неприятни преживявания, а загубвайки делото, клиентът ще понесе и всичките разноски, които другата страна е направила. Ранната консултация с адвокат е най-правилното и най-евтиното решение.
Следващата стъпка е да заведем граждански иск по чл.45 и чл.49 от Закона за задълженията и договорите за причиняване на имуществени и неимуществени вреди (болка и страдание). Важно е да имаме предвид, че вината се предполага до доказване на противното.
Когато търсим обезщетение за морални, т.нар. неимуществени щети, трябва да са налице редица фактори, които да доведат до преценката на съда за размера на самото обезщетение.
Опитът на адвокатско дружество “Гемков и партньори” в този тип дела е доста сериозен. През годините сме водили множество дела, свързани със смъртни случаи и предимно с тежки телесни повреди. Към настоящия момент също водим доста такива дела. Затова най-отговорно мога да кажа, че първата стъпка е предварителната преценка. Само така има смисъл от водене на съдебен процес, независимо дали ще е срещу застрахователната компания или срещу лечебното заведение.
В много случаи, правейки тази предварителна преценка ние също се консултираме с лекари. Търсим мнението на специалисти, които познават терминологиите, процедурите в конкретната ситуация. Във всички случаи на воденето на дела за обезщетение при съмнение за лекарска грешка се стига до съдебно-медицинска експертиза. Тя установява всички обстоятелства и факти – дали са верни или не. Това е ролята на вещите лица. От изключително значение е те да са неутрални и обективни. От тяхното експертно становище следва дали може нашите твърдения да бъдат доказани.
Съдебният процес е дълъг и тежък, затова ако можем да го избегнем със сключване на споразумение – за нас е предпочитано действие за клиента ни.
Уточнение: Не разполагаме с ясно определение на лекарска грешка. Според Изпълнителна агенция за медицински одит (ИАМО) „ЛЕКАРСКА ГРЕШКА е професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени. МЕДИЦИНСКА ГРЕШКА е неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия, и/или нормативни изисквания, или приложение на грешен план за постигане на целта“(2010 г.).
Според Наказателен кодекс (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.):
Чл. 128. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Чл. 129. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Последвай ни в социалните мрежи: Facebook LinkedIn You Tube Twitter