Photo by Chris Gallagher on Unsplash
Сега сме в сезон, в които има градушки, пожари и наводнения. Обаче, да бъде реализирана отговорността на трети лица във връзка с настъпването на поражения от природни бедствия – това не винаги е възможно. Необходимо е да бъдат на лице съответните предпоставки за това.
Пътищата за реализиране на претенции, най-общо казано, срещу поражения от природни бедствия са два.
В единия случай следва да се ангажира отговорността на застрахователна компания, в случай, че е на лице валидно сключен застрахователен договор във връзка с покрит риск от природни бедствия. В този случай ние можем директно да търсим отговорността за обезщетение във връзка с поражение от съответното природно бедствие от самата застрахователна компания. И това аз считам, че е най-лесния път за установяване на вреди от природни бедствия. За жалост обаче официалната статистика в България сочи, че едва 5% от недвижимата собственост, принадлежаща на частни лица е застрахована с покрития риск от природни бедствия. Това означава, че във всички останали 95% от случаите не можем да търсим отговорността на застрахователната компания за изплащане на съответното обезщетение.
Следва да имаме още една възможност да ангажираме отговорността на трети лица извън застрахователните компании по сключен договор за претенции, свързани с поражение от природни бедствия. В най-общия случай това са държавата, в лицето на нейните структури и общините. Но трябва да се има предвид, че да бъде ангажирана отговорността на държавата и на общините за вреди, причинени от природни бедствия, е възможно само в точно определени случаи.
Необходимо е да е на лице виновно поведение – действие или бездействие, от страна на съответните органи, което е причинило настъпването на последиците от природното бедствие. Без наличието на виновно поведение от страна на съответните държавни или общински органи, не може да се претендира отговорност във връзка с настъпилите вреди от дадено природно бедствие (независимо от неговия вид, момента на настъпването му, вида на поражението).
Има два пътя за реализиране на тази претенция спрямо държавата и общините.
В единия случай можем да търсим отговорността си по общия гражданско-правен път, който произтича от закона. А в другия случай можем да търсим отговорността на държавата и на общините по Закона за отговорността на държавата за вреди. Това означава, че в зависимост от всеки конкретен случай следва да се предприемат съответните стъпки и да се прецени пътя и начина по който да се търси отговорността – по общия гражданско-правен път или по специалния, посочен в Закона за отговорността на държавата за вреди.
В този случай може да бъде проведен успешен иск и да бъде получено съответното обезщетение – от държавата или общината. Възможно е и от двамата, в случай, че иска е предявен към тях солидарно, ако са налице съответните доказателства, които да се представят пред съда за наличието на виновно поведение, което е довело до настъпването на вредните последици. Във всички останали случаи, при липсата на такова поведение, независимо дали представлява действие или бездействие, отговорността не може да бъде проведена чрез иск в съда успешно. Което означава, че в този случай няма да бъде уважена исковата ни претенция, но това не е единственият проблем. Ищецът ще бъде осъден да плати и разноските за другата страна, които се следват.
За своята 20 годишна практика Адвокатско дружество „Гемков и партньори“ в областта на гражданското и търговското право са водили множество дела, свързани с претенции на обезщетения от природни бедствия.
Последвай ни в социалните мрежи: Facebook LinkedIn You Tube Twitter
